Пистата Жил Вилньов е една от най-необикновените в календара на Формула 1. Комбинацията от дълги прави и нискоскоростни шикани, както и непрощаващите стени, разположени близо до състезателната линия, карат наблюдателите да оприличават трасето на нещо средно между Монако и Монца. А това означава уникално предизвикателство за намиране на оптимални реглажи.
В Монреал този уикенд автомобилите ще са с много ниско ниво на аеродинамично сцепление.
- Единствено на Монца го сваляме още по-надолу - потвърждава инженерът на Виталий Петров в Рено Марк Слейд. - Затова ще разполагаме с четири различни крила, неизползвани досега, за да си подсигурим добра скорост на правите. Колата ще е с друго поведение и пилотите ще трябва да се адаптират към него.
И тъй като правите свършват и идват бавните, остри завои, то спирачките са жестоко експлоатирани през целия уикенд.
- Пистата в Монреал без съмнение е най-натоварваща спирачките в календара: пилотът ги натиска в цели 16% от обиколката, а на Монца за сравнение тази стойност е 12% - продължава Марк. - Има четири наистина сериозни спирания, при което от 300 км/ч скоростта пада до около 120 км/ч, а това означава невероятно високи енергийни нива в спирачната система. А дължината на обиколката не е твърде голяма и подобно намаляване на темпото става цели 70 пъти в рамките на надпреварата.
Тази година болидите ще са по-тежки спрямо предшествениците си от 2008 г. и това допълнително ще увеличи изпитанието за спирачките. В Рено очакват около 10% увеличение на натоварването.
- Дисковете достигат крайно високи температури, при това за значително по-дълго време от обичайното. Затова внимаваме много за износването и следим температурните сензори. Те ни помагат да се ориентираме къде е критичната точка, тъй като това не е сред нещата, които пилотът може да усети в колата си - разяснява Марк.
Идеалните настройки за Монреал изискват колата да е в състояние да се справи с неравностите.
- Ако болидът подскача прекалено нависоко във въздуха, губиш сцепление. Затова омекотяваме окачването с цел колелата да са в контакт с асфалта. Това води и до добро механично сцепление през шиканите, където е важно да си агресивен - допълва инженерът.

Отборите ще се стараят и да намалят износването на гумите, като вариант за постигането на тази цел е жертване на представяне в средата на завоите.
- Това почти неизменно води до нестабилност на предната част при влизането в завой, но намирането на правилния компромис ще проработи в надпреварата - категоричен е Марк.
Монреал е страхотен град с наистина необикновена писта, достъпът до която е лесен - зрителите могат да стигнат и с метро до нея. Трасето е много мръсно през първия ден и това прави настройването на автомобилите трудно, както и вятърът, който често причинява проблеми. Спирачките са сериозно натоварени на трасето Жил Вилньов, а разходът на гориво - висок. Най-известният завой е последният, извеждащ на старт-финалната права. Там се намира прочутата Стена на шампионите, надписът на която гласи: "Добре дошли в Квебек", но надеждите на не един и двама първенци в шампионата са се разбивали именно в нея. Друго често срещано явление са ударите с представители на животински свят, често попадащи под колелата на болидите - сред основните жертви са чайки и мармоти. Причината за намаляването популацията на местните кафяви бобри обаче не са автомобилите от Формула 1, а агресивността на постепенно прогонващите ги американски червени бобри.
Основни факти
- Надпреварата в Канада е част от календара на Формула 1 от 1967 г. Първото състезание се провежда на пистата Моспорт парк в Онтарио. Тазгодишното издание ще е 41-о, а Монреал ще е домакин на старта за 31-и път. Гран при на Канада се завръща в Гран при след едногодишно отсъствие. Тя не се провежда още през 1987 и 1975 г. Странно съвпадение е, че състезанието липсва от календара по веднъж на дузина години!
- Най-успешният пилот в Канада (отново) е Михаел Шумахер. Седемкратният световен шампион има 7 победи от 14-е надпревари, в които е участвал там. Подобен процент успеваемост си е впечатляващо постижение! Тази година обаче на състезателя на Мерцедес предстои доста сериозна битка. Единственият друг пилот, доближил се (макар и не с много) до постижението на Михаел, е Нелсън Пикет - с три победи през 1982, 1984 и 1991 г.
Любопитно
- Френската звезда Жан Алези спечели единствената победа в кариерата си именно в Канада през 1995 г. Той поведе, след като Шумахер получи повреда в скоростната си кутия и се смъкна на 4-а позиция. На Алези му свърши горивото по време на парадната обиколка след финала и Шумахер го закара до питлейна, където французинът празнува и успеха си, и 31-ия си рожден ден.
- Първата надпревара в Монреал е през 1978 г., като тогава печели Жил Вилньов, чието име носи пистата днес. Канадската легенда триумфира с Ферари пред Джоди Шектър (Волф-Форд) и съотборника си Карлос Рьотеман. Това е първият му успех в Гран при. Жил взима още пет победи преди трагичната си смърт на Золдер през 1982 г.
- Гран при на Канада през 1982 г. се провежда само месец след фаталната катастрофа на Жил Вилньов и също е белязана от трагедия. Италианският пилот Рикардо Палети загива в катастрофа на старта след сблъсък с блокиралото Ферари на Дидие Пирони.
Анализ
- В Монреал спирачките са може би най-важни. Правите са наистина дълги, а спирането за завоите - рязко, като това ги натоварва наистина сериозно. Повреди и катастрофи заради проблеми с тях са често срещано явление в Канада.
- Пистата е с доста ниско ниво на механично сцепление, тъй като не е постоянно трасе. Вятърът от реката също може да предизвика хаос при търсенето на оптимални настройки и предавателни числа.
- Повърхността на трасето е сравнително гладка, но заради високите скорости и резките спирания натоварванията върху гумите са високи.
- Дългите прави и високите скорости са изпитание и за двигателите. Спокойно може да се очакват повреди в агрегатите по време на уикенда.
Какво се случи миналата година
Последната надпревара на пистата Жил Вилньов всъщност бе през 2008 г. След жестоката си катастрофа там през 2007 г. Роберт Кубица бе на върха година по-късно - единствен триумф за него (досега) и за тогавашния му тим BMW Заубер. Люис Хамилтън водеше в надпреварата, но не особено умно блъсна Макларън-а си във Ферари-то на Кими Райконен, който чакаше светването на зелен семафор на изхода от питлейна, за да се върне на трасето след излизане на кола за сигурност. Кубица се възползва максимално добре и финишира пред съотборника си Ник Хайдфелд и Дейвид Култард с Ред Бул, за когото това бе последен подиум в кариерата му.
Знаете ли че...
По време на Гран при на Канада през 1973 г. на трасето за първи път излиза кола за сигурност. По погрешка обаче автомобилът задържа Хаудън Ганли с Изо-Марлборо, което позволява на няколко състезатели да спечелят цял тур, като сред тях е и победителят Питър Ревсън.