Спомняте ли си как се разви състезанието за Голямата награда на Испания на пистата "Каталуния" край Барселона? Предполагам повечето запалени фенове не са пропуснали да забележат странната на пръв поглед промяня в стратегията на двамата пилоти на отбора на БраунGP - Рубенс Барикело и Дженсън Бътън предприета "в движение"? Или не по-малко учудващата промяна в темпото на Рубенс Барикело в решаващата фаза от състезанието! На пръв поглед е много лесно да сглобим доста ясна картина на събитията - британски пилот в британски отбор, пълна подкрепа за Дженсън, Рубенс отново е поставен в поддържаща роля! Може и действително да е така, аз обаче съм склонен да мисля, че има и друго, много по-детайлно и различно обяснение на описаните по-горе събития. За да стигнем дотам обаче, ще започнем доста от по-далеч. В едно интервю Барикело подробно разкри мислите си за работата с Рос Браун още от годините в мечтания отбор на Ферари, където Рубенс беше съотборник с не кой да е, а с Михаел Шумахер.

Бразилецът беше попитан дали се притеснява, че повечето усилия в екипа на Браун могат да се насочват към Дженсън, и Рубенс отговори: "През годините с Рос Браун сме изживяли доста моменти, в които нито аз нито той сме особенно горди с изборите, които направихме в борбата за титлите, но сега не мисля, че се налага нищо повече от осигуряването на равни шансове за нас двамата с Дженсън. Категорично заявих на Рос, че ако бъда поставен на втора линия в отбора съм готов на секундата да се прибера в Бразилия и никога да не се видим повече!"

Силни думи, нали? Според мен в тях много ясно личи трупаното с години недоволство от условията на работа в Скудерия Ферари! В БраунGP обаче нещата са доста различни. Ако погледем внимателно "под лупа" събитията от началото на годината ще видим, че резултатите са съвсем закономерни, в смисъл, че по-бързия от двмата пилоти на отбора побеждава. При това положение остава въпросът, как Бътън постига по-висока скорост от Рубенс?

Според мен чрез комбинация от фактори, в които стилът на пилотиране има особенно значение. Рубенс и Дженсън са известни като две крайности в подхода към настройките, избора на траектории и посока на развитие. Рубенс е много агресивен, спира в последния възможен момент и за никого в боксовете не е тайна, че именно той е пилотът традиционно записващ най-високите натоварвания в тежките спирания. Този показател се следи постоянно от телеметричните системи и отрицателното ускорение, както и налягането на течността в системата при Рубенс винаги са с около цели 8-10% по-високи от съотборниците, с които е работил, включително и Михаел Шумахер.

За Рубенс всички казват, че много бързо успява да намери правилната посока в сложни условия, най-вече когато сцеплението често се променя и цялостният баланс е силно неуточнен. Казано накратко опитът на Рубенс му позволява почти никога да не се изгубва и лута в грешни посоки. Но...и това е голямо но, той често претоварва техниката, има много повече проблеми с извличането на най-доброто от гумите и независимо, че показва завидна скорост, не винаги успява да я поддържа в дълга серия. Лично аз съм на мнение, че само пилотите знаят как и защо карат колите си по точно определен начин и че от страни е много лесно да се дават мнения, но дали те отговарят на истината е изцяло друг въпрос. И така, ако приемем, че вече имаме точна дефиниция на силните и слаби страни в пилотирането на Рубенс Барикело, остава на разгледаме представянето на Дженсън Бътън.

Неговият стил е пълна противоположност на бразилеца. Дженсън е много прецизен, корекциите са минимални, много пестелив и ефективен в усилията си, изискванията към баланса в шасито са педантични, почти никога не блокира гумите си при спиране и това, с което е известен на всеки инжинер е, че постига най-дълги бързи серии с един комплект гуми. Но както добре знаем светът на моторспорта винаги е доста сложен и не е възможно един тип решения да работят навсякъде. От началото на сезона Дженсън спечели победи на бързи, бавни писти, на сух и мокър асфалт или казано по друг начин - спечели при всички възможни обстоятелства. И точно това прави нещата интересни!

Най-малко в два старта - за Гран при на Испания и Монако той трябваше да адаптира ЧУВСТВИТЕЛНО стила си към условията на пистата и в двата случая беше много по-бърз от съотборника си. И това ни връща на въпроса - има ли отборни заповеди в БраунGP?

Според мен да, и за да бъдем точни, трябва да кажем, че е само една - забранено е на пилотите да се удрят един в друг на пистата. Освен това двете половини в екипа са оставени да се състезават свободно. Конкретно в случая с Испания стратегията на Рубенс беше променена при първото му спиране, защото в противен случай той щеше да излезе непосредствено зад Нико Розберг и това щеше да ограничи възможностите му. Това решение се оказа неуспешно, защото в последните обиколки преди третото спиране, независимо, че пистата беше чиста пред Рубенс, темпото му беше с около 2 секунди на обиколка по-бавно от необходимото зада се пребори с Дженсън. В Монако Бътън спечели квалификацията с каране, не със стратегия, а в състезанието съхрани супермеките гуми чувствително по-добре от Рубенс. Лично за мен борбата между Рубенс и Дженсън е обект на особен интерес. Убеден съм, че Барикело няма да спре да се опитва да изпревари Бътън, но дали Дженсън ще направи грешка в стратегически или пилотски план ... е много трудно да се гадае. Освен това не е ясно какво мислят по въпроса и момчетата от Ред Бул, Ферари и останалите. Едно е сигурно, независимо от резултата в края на сезона, според мен 2009-та ще се запомни като годината на Рос Браун!